Център за нарушения в походката и подвижността
Болестта Паркинсон е хронично неврологично заболяване, което се характеризира с недостиг на веществото допамин. Тази болест, проявяваща се с намаляване на клетките, секретиращи допамин в мозъка или тяхното увреждане с напредване на възрастта, поражда нарушения в подвижността на хората и става причина за поява на неволеви движения. Болестта се характеризира с тремор на ръцете и краката, забавяне на движенията, мускулна скованост и затруднено ходене.
Как се диагностицира Паркинсоновата болест ?
Болестта Паркинсон се диагностицира с клинични находки. Симптоми като тремор на ръцете от типа ˝броене на пари ̋ (по-очебиен по едната част на тялото), забавени движения, ръцете не се включват в движенията и при ходене са долепени до тялото, скованост на погледа и намаляване на мимиките, като наред с това, на лицето се появява израз –маска, походката става с малки крачки и наклон напред - и ако става въпрос за възрастен човек, това би ни накарало да помислим за начален стадий на болестта. При такива симптоми болният трябва да се обърне за помощ към невролог.
При кого се среща по-често?
Болестта Паркинсон е заболяване на по-възрастната група от хора. Средната възраст на появяване е 62-65 г. Честотата на поява и симптомите на болестта се менят според възрастта. Намаляването на допамина в организма започва със стареенето и ако болестта се прояви в по-млада възраст, ще се окаже, че тя напредва относително по-бързо, поради факта, че и без това намалява количеството на допамин.
За съжаление не съществува подробно проучване за броя на болните от Паркинсон в нашата страна. Предполага се че са около 120 хиляди.
Какви са социалните проблеми на болните от Паркинсон?
В самото начало на заболяването движенията на болния се забавят. Постепенното забавяне стига до там, че болният след време не може самостоятелно да изпълнява задълженията си, а след това и ежедневната си активност. Затова много често те още през началния и среден стадий на болестта се откъсват от работата и социалния си живот, а в по-напреднал стадий не могат и да живеят без чужда помощ. На много от тези хора, които и без това страдат от забавеност на движенията и тремор, такова развитие им влияе отрицателно и може да предизвика самовглъбяване и депресия.
Как се извършва операцията?
Методът се нарича ̋микроелектродна регистрация и стимулация˝. При него може да се чуе активността дори само на една мозъчна клетка. Целта на метода е да се локализира мястото на засегнатите клетки и анатомични изменения в мозъка. Затова, по време на операцията държим пациента буден и разговаряме с него. Така, отчитайки реакциите на болния, се улеснява достъпа до проблемното място. Той е буден през първите 2-3 часа от операцията и ни съдейства. Благодарение на метода ̋микроелектродна регистрация и стимулация˝ ние постигаме целите си, като установяваме с точност до под осемдесет микрона мястото на проблемните клетки и измененията около него. После много прецизно, без никакви отклонения, в самата набелязана точка, поставяме елетродите на мозъчния стимулатор.
Какво допринася мозъчният стимулатор в живота на болните?
След операцията се наблюдава драстично подобрение на болните. Те могат да се върнат към нормалния си живот. С други думи, болните се възраждат за нов живот. Мозъчната стимулация дава успешни резултати при лечение на болни от Паркинсон със силни треморни кризи, които не отговарят на консервативно лечение или поради силни странични ефекти не получават необходимото подобрение от лекарствата. Но много голямо е заначението на правилния подбор на пациент - трябва да се избере този, който отговаря на критериите и ще има полза от операцията. Благодарение на този метод болни, които не са можели да хващат вилица, да вдяват конец в игла, не са могли да пишат, след крайната регулация на уреда, могат спокойно да се върнат към предишния си живот.
Мозъчният стимулатор връща времето назад
Болните от Паркинсон, след като им се постави стимулаторът, просто се връщат към първите години на заболяването и продължават живота си, който са водили преди операцията. Започват да живеят оттам, където бяха стопирали. С други думи, стимулаторът връща времето назад. Болният, който преди операцията не е могъл да хваща дори лъжица, след операцията постига своята свобода. Тези, които не са можели да връзват обувките си, да закопчават ризите си, не са можели да живеят без чужда помощ, били са се откъснали от социалния живот, след поставяне на мозъчен стимулатор заживяват без да зависят от друг човек, намират възможност да си възвърнат социалния живот, та дори работата си.
