В отделението по уши, нос, гърло (УНГ) се извършва диагностика и лечение, в това число и хирургично, на заболявания на уште, носа и синусите, устните и структурите в устната кухина, носоглътката, фаринкса и ларингса. Наред с изброените тук се лекуват и болести на щитовидната, паращитовидната и слюнчената жлези, аномалии на глава-шия. В процеса на лечение се използват иновативни методи.

По време на поликлинични прегледи се прилагат ендоскопски и микроскопски методи, а изследванията на слуха и вегетативната нервна система се извършват в лабораторията по аудиология към отделението.

Болести и лечението им в отделението по уши, нос, гърло

• Алергичен ринит
• Внезапна загуба на слух
• Вертиго
• Ушни инфекции (външно, средно, вътрешно ухо)
• Фарингит
• Трета сливица
• Нарушения на обонянието и вкусови усещания
• Ларингофарингеален рефлукс
• Ларингит
• Болест на Мениер
• Апнея (обструктивна сънна апнея) (моментно спиране на дишането по време на сън поради съществуващи пречки)
• Нарушения на слуха
• Заболявания на гласните струни
• Синузит
• Прилошаване при пътуване (кинетоза)
• Рак на слюнчената жлеза
• Вестибуларен неврит (възпаление на вестибуларния нерв)
• Рак (уста, устна кухина, устни, фарингс, носоглътна, синуси, слюнчена жлеза,  щитовидна жлеза)
  
  Отология / Невроотология
  
  Извършва се медикаментозно и хирургично лечение на вродени аномалии, травматични болести и онкологии на външно, средно и вътрешно ухо, нарушения в засягащите слуха и равновесието нервни пътища.
   
• Хирургия на хронични болести на средното ухо (възстановяване на перфорация в тъпанчето, корекция на ушни хрущяли, холестеатомна хирургия),
• Медикаментозно и хирургично лечение на парализа на лицев нерв,
• Медикаментозно и хирургично лечение на болестта на Мениер,
• Хирургично лечение на отосклероза на ушната кост,
• Хиругично лечение на клепоухост, външноушен канал, тумори на средното ухо
• Оперативно поставяне на слухов апарат,
• Кохлеарен имплант (бионично ухо).
  
  Педиатрична отоларингология
  
  
• Сливици и трета сливица, операции
• Поставяне на вентилационна тръбичка в тъпанчето
• Хирургично лечение на вродени шийни подутини
  
  Глава-шия
  
  
• Хирургично лечение на рак на устните
• Хирургия на тумори на структури в устната кухина, езика и сливиците
• Хирургично лечение на рак на носоглътката, ларингса и фаринкса
• Хирургия на субмандибуларни и паротидни слюнчените жлези
• Хирургично лечение на рак на кожата и костите на лицето, на синусите
• Лечение на счупени лицеви кости (нос, брадичка)
• Дисекция за почистване на шийните лимфни жлези  
  
  Медицинско и хирургично лечение на нос и синуси (ринология)
  
  
• Операция за девиацията на носния септум (септопластика)
• Намаляване на вътреносна тъкан (конхи) с радиочестоти.
• Хирургично лечение на носни полипи, функционална ендоскопска синусна хирургия  (FESS).
  
  Медицинско и хирургично лечение при гласови нарушения (ларингология)
  
  
• Хирургично лечение на възли и полипи по гласните струни.
• Медицинско и хирургично лечение при парализа на гласни струни.
  
  Диагностика и лечение на алергични заболявания (алергични тестове)
  
  Аудиология
  
  В отделението по аудиология към Колан Хоспитал Груп, където се провежда оценяване на слуховата система и лечение на различни заболявания свързани с нея. Процедурите и интервенциите се  извършват от квалифицирани и специално обучени аудиолози.
  
  Процедури, които се провеждат в отделението по аудиология:
  
  
• Аудиометрия на чист тон и тимпанометрични изследвания
  
  При оценка на периферния звук се използват звукови генератори, които произвеждат  чист звук, Те се наричат аудиометри. Резултатите от направения с този уред тест, се оценяват от лекари специалисти по УНГ.
  
  
• Електронистагмография и вестибуларен тест (ЕНГ, ВНГ)
  
  ЕНГ се основава на регистрирането на потенциалната корнеоретинална разлика на очните движения (нистагма), получена от фиксирани около очите електроди.
   
• Изследвания ABR/BERA (Auditory Brainstem Response)
  
  Измерване на невроелектричната активност на слуховата система, получена при специален слухов дразнител.
  
  
• Тестът ABR/BERA  се изпълнява при трудности в комуникацията (бебета, деца, умствена изостаналост)
• Получаване на информация за обективните слухови прагове
• При наличие на лезии – за допълваща диагностика
• Установяване на загубата на слуха при неорганна загуба.
• За оценка на стадиите на кома и мозъчна смърт
• Вестибуларна рехабилитация
• Отоакустичен емисионен тест (ОАЕ)
• Неонатален слухов скрининг
  
  Тези тестове представляват неинвазивни обективни и функционални измервания, които се провеждат по национална програма за неонатален слухов скрининг с използване на ОАЕ и АБР.
  
  Пластична и естетична лицева хирургия
  
  Естетика на нос (ринопластика)
  
  Ринопластиката е операция за корекция и реконструкция на носа. Целта е носът да се подобри и от естетична, и от функционална гледна точка. Наред с това, ако съществуват костни девиации (изкривявания) на носа, препятстващи свободното дишане, те могат да се коригират с едновременна ринопластика.
  
  При естетиката на носа целта е да се създаде най-подходящия за лицето нос. Корекцията се извършва  върху съществуващия нос, поради което успехът от опреацията зависи и от изходната му форма. Степента на успешност тук ще бъде повлияна също от дебелината на кожата, тънкостта на хрущялите, дали преди това е прекарана друга операция на нос. Целта в никакъв случай не е да се създаде неподходяща форма. Затова проблемът няма да бъде решен само със създаване на най-красивия нос като самоцел.За най-успешен се смята резултатът, когато носът е най-подходящият за конкретното лице. Погрешно е да се избира форма на нос по формата на някой друг човек. Целите на опреацията се считат за постигнати ако носът определено отива на лицето и като външен вид не личи, че е правена операция, а дишането е станало по-качествено в сравнение с преди операцията.  
   
  Естетичните операции на нос са най-често правените естетични опреации в света. Времетраенето на операцията се мени според обема на работата и обикновено трае между 2-5 часа. Ако по време на интервенцията е имало намеса върху носната кост,  могат да се появят отоци и синини по лицето. Но днес се използват много по-добри в сравнение с преди техники и затова такива явления се срещат сравнително в малка степен. Операцията завършва като в носа се поставят силиконови тампони, така че да позволяват дишане, а носът отвън се гипсира и залепя с лепенки. Следоперационният период, за разлика от очакваното, не преминава болезнено. Този период лесно може да се изживее с обикновени обезболяващи. След два дена се махат силиконовите тампони и дишането се нормализира. Процедурата на изваждане на силиконовите тампони, в сравнение с използваните преди платнени, е много по-безболезнена и краткотрайна.
   
  Естетика на клепнали уши (отопластика)
  
  Благодарение на операцията отопластика може да се коригират не само много издадени ушни миди, които сред народа се наричат клепнали, но и да се реконструират уши с вродени дефекти или увреждания получени от травми, както и коригират ушни краища с недобра форма. След операцията, по принцип, няма много болки. Може да се очаква слаба, контролируема с обикновени обезболяващи, болка. В продължение на една седмица се използва бандана (лента за глава), а след това в продължение на няколко седмици тя се слага само през нощта. Децата могат след една седмица да тръгнат на училище, а възрастните и по-рано могат да се върнат на работа.   
  
  Ендоскопска хирургия на синусите
  
  Намиращите се около носа, на челото и зад очните орбити, на горната челюст кухини, пълни с въздух, се наричат синуси. В синусите на ден се образуват около половин литър секреции. При разваляне на вентилацията на синусите (хрема, грип, изкривявания на носната кост, полипи и др.) в синусите започват да се размножават микроби. Получава се възпаление на синусната лигавица. Това е така нареченият  ̋остър˝ синузит. Ако причината по някакъв начин изчезне, вентилацията на синусите се възобновява и синусът се връща в нормално състояние.  В противен случай възпалението остава и ако този процес продължи до 3 месеца вече говорим за хроничен синузит. При острия синузит лечението е по-лесно и по-кратко, докато хроничният се лекува трудно и често се стига до хирургична намеса.
  
  Симптоми на синузит
  
  Запушване на носа, носни секреции, неразположение, слаба температура, може да има свръхчувствителност на челото, зад очите, болки и свръхчувствителност в горната челюст. Ако при настинка носната секреция е с жълто-зелен цвят трябва да се помисли за синузит. Диагноза може да бъде поставена след анамнеза и ендоскопски преглед. Но за окончателна са необходими радиологични изследвания. Директните графии тук не осигуряват голяма полза, поради което при нужда, компютърнта томография ще бъде най-добрият метод за диагностика.  Освен при хроничен синузит, към синусна томография, не трябва да се прибягва често.
  
  Лечение на синузит
  
  Острият синузит най-често се лекува с антибиотици. Хроничният, по-принцип, се нуждае от хирургично лечение. Функционалната ендоскопска хирургия на синусите (FESS) е най-ефективният метод за лечение на синузит. Резултатите от този хирургичен метод, изпълняван от опитни специалисти, са особено успешни. При хроничен синузит след 2-3 седмична терапия с антибиотици се прави томографско изследване и се взема решение за операция. Хирургичната намеса се прави под обща наркоза. След операцията, при почистване на носа и във всичко останало, трябва стриктно да се спазват препоръките на лекаря.
  
  Носни полипи
  
  Носните полипи са малки балончета по лигавицата на носа и синусите, образували се поради хронични възпаления. Те са меки и имат способността да се срастват помежду си като образуват гроздоподобни структури. Понякога могат да пораснат толкова, че да се показват извън носа. По-често се среща при мъжете. Най-разпространено оплакване е запушване на носа. Може да има и кихане, сърбеж, секреции от носа и носоглътката, а така също хъркане и сънна апнея, да се проявят нарушения на вкусоусещането и обонянието. Може лесно да се диагностицира с директен или ендоскопски преглед. С томография могат да се видят и синусните полипи. При носните полипи най-ефективното лекарство е кортизонът. Ако не се получи отговор на лечението с кортизон, се планира оперативно лечение. През последните години за лечение на полипи  се използва уредът “shaver”, при който кървененто и времетраенето на интервенцията са по-малко.
  
  Хирургия на средно и вътрешно ухо
  
  Серозен отит на средно ухо (серозен отит, серозен отит с излив)
  
  Средното ухо чрез евстахиевата тръба се свързва с назофаринкса, който е свързан с носната кухина. Някои от мускулите, явяващи се продължение на гълтачните и дъвкателните мускули, на всяко 3-4 вдишвания отварят входа на евстахиевата тръба към назофаринкса и натрупаните в средното ухо секреции и въздух с намалено съдържание на кислород преминава в назофаринкса, а чистият въздух, идващ от носа навлиза в средното ухо. След това преминване на течности и въздух. евстахиевата тръба се затваря от само себе си. При децата този  канал все още не е достатъчно развит. Затова при деца възпаленията на средното ухо са по-чести явления. Освен това, запушването на отвора на евстахиевата тръба с голяма трета сливица е пак по-често явление при децата. То става причина за спиране на вентилацията. Когато чистият въздух дълго време не може да минава към средното ухо, кухината му може изцяло да се напълни  с течности, секретирани от околните тъкани. Събирането на течност в кухината на средното ухо, където нормално трябва да има въздух, се нарича серозен отит. Серозният отит, по-принцип, се развива почти безсимптомно като може да има лека загуба на слух. По време на физикален преглед по-важна информация за диагностиката дава състоянието на тъпанчето. За поставяне на окончателна диагноза ще е от полза да се направи тестът тимпанометрия, който служи за измерване на слуха и налягането в средното ухо. При възрасните, преди всичко е необходимо да се отстрани причината, след което се пристъпва към лечение. Ако при децата причината е трета сливица, заболяването му от серозен отит е достатъчно условие за премахване на тази трета сливица. На дете със серозен отит, след получаване на данните от тимпанограмата се провежда 20 -дневно лечение с антибиотици (при нужда може да се повтори и потрети). След това се прави преглед за сравняване с данните от тимпанограмата и ако се установи, че няма отговор, може да се вземе решиение за поставяне на вентилационна тръбичка в тъпанчето.  
  
  Хроничен отит
  
  При болни от хроничен отит (хронично възпаление  на средното ухо) се извършва операция за премахване на хроничното заболяване, по време на която може да се затвори тъпанче,  ако има да се коригират причинените от болестта увреждания на ушните костици. Съществуват няколко подвида на тази операция:
  
  Мирингопластика
  
  Хирургично затваряне на тъпанчето.
  
  Осикулопластика
  
  Тук тъпанчето е здраво. За подрбрение на слуха се извършва пластика на ушните костици.
  
  Мастоидектомия
  
  Почистват се мастоидните клетки в ухото.
   
  При хора с хроничен отит, люспите от излющващата се кожа в канала на външното ухо или тъпанчето, или клетките на външната част на тъпанчето, изпадат в кухините на средното ухо или ушната костица като образуват клетъчна маса с лъскаво бял цвят, наричана холестеатома. Характерно за тези клетки е, че те растат като лучена ципа във вид на спирала, а с растежа си започват да упражняват натиск върху костите, което от своя страна причинява загуба на костна маса. Най-сериозни компликации при хроничните отити причиняват именно холестеатомите. Те деструктурират всичко наоколо и причиняват сериозни увреждания. Могат да деструктурират и увредят лицевия нерв. Възпалението може да се разпространи в мозъка и малкия мозък като причини менингит или мозъчен абсцес. Поради това болен от хроничен отит с холестеатом непременно трябва да бъде подложен на мастоидектомия.  
  
  Отосклероза  (натрупване на костна тъкан в средното ухо)
  
  Отосклерозата е натрупване на костна тъкан на места по мембраната, която обгражда вътрешното ухо. Натрупването се образува най-вече около една от костиците на ухото в областта на тази мембрана. Тази костица е стремето, поради което и влиянието е най-силно именно върху него. Нарушава се движението му, дори може напълно да се обездвижи и да не може да предава звуковите вълни  към течността на вътрешното ухо. Следователно се прекъсва предаването на звука към вътрешното ухо. В съответното ухо започва да се чува шум като звън и се появява прогресираща глухота. Болните са най-често жени на възраст от 20 до 40 години. По-голямата част са лица с фамилна обремененост (генетично предаване). Диагностиката се подкрепя с аудиологични тестове за слухов праг, типанограма и рефлексен тест. Окончателна диагноза може да се постави само по време на операция. С други думи, и диагностиката и лечението на отосклероза става с оперативната намеса. С повдигането на ушното тъпанче може да се види фиксираното стреме и локализираната костна тъкан. При това положение се извършва стадектомия – отстраняване на стремето и протезиране. Този метод е най-известният за лечение на отосклероза.
  
  Болест на Мениер
  
  Вътрешното ухо е един от най-сложните, най-чувствителните и най-добрите органи в човешкото тяло. Състои се от костна капсула с охлюв и полуокръжни канали, в която са разположени течности и слухово-вестибуларни органи. В  охлюва се намира слуховият орган, а в полуокръжните канали – вестибуларният орган и клетки. В охлюва и каналите има два вида течности, костно-мозъчна течност и течност от кръвоносните съдове, които са разделени с костици и мембрани, и не се смесват. Образуването и изхвърлянето на тези течности става в равновесие. При болестта на Мениер е налице увеличено производство и/или недостатъчно изхвърляне на течността от вените. При криза се нарушава равновесието и поради увеличението на течността във вътрешното ухо, мембраната се подува. В зависимост от това се проявяват едни от най-срещаните симптоми на болестта на Мениер, налягане и чувство за пълнота в ухото.  След известен период мембараната може да се скъса и двата вида течност се смесят. Тези два различни вида течности си влияят токсично и като резултат се появява силен световъртеж и загуба на слух, придружени от шум в ушите, гадене и повръщане.
  
  Хирургично лечение на болестта на Мениер
  
  Операциите при болестта на Мениер са различни и прилагането на определен вид зависи от степента на загубата на слуха. При слаба загуба на слуха и вертиго (световъртеж) се извършват дренажни операции за запазване на слуха. А при болни с пълна глухота и силен световъртеж могат да се направят операции за изолиране на вътрешното ухо.
  
  Вътреушни инжекции
  
  През последните години все повече се разпространява използването на интратимпанични инжекции (достъп през тъпанчето директно до средното ухо). Предимство на интратимпаничната инжекция е, че лекарството се подава директно в средното ухо и поради това се изключват системните странични ефекти.
  
  Интратимпанична инжекция може да се направи при следните случаи:
  
  
• Внезапни загуби на слух: Това са видове загуба на слух, започващи внезапно (продължават по-малко от 3 дена), придружавани от шум в ушите, загуба на равновесие и световъртеж. Единственото известно ефективно лечение е с кортизон. Доказано е, че интратимпаничната инжекция е еднакво ефектвна с пероралния кортизон. При внезапните загуби на слуха своевременното лечение (през първите 72 часа) е много важно. Колкото по-рано започне лечението толкова са по-успешни резултатите. С интратимпаничната инжекция могат да се получат положителни резултати дори и при закъсняване с терапията (повече от месец).
• Болестта на Мениер: При неконтролируеми с медикаменти световъртежи може да се приложи интратимпанична инжекция с гентамицин.
• Тинитус (звън в ушите): При неконтролируем с медикаменти тинитус  може да се приложи интратимпанична инжекция.
  
  Хирургия на онкологии на глава-шия
  
  
• Рак на щитовидната жлеза
• Рак на фарингса
• Рак на устата
• Рак на слюнчени жлези
• Рак на ларингса
• Вратна дисекция
  
  Намиращите се на врата органи и тъкани като мускули, вени, хранопровод, фарингс, щитовидна жлеза и др. са покрити с обвивка (фасция). В кухините под и над тази обвивка се намират лимфните съдове и възли. Лимфните възли са места за борба с чужди клетки и микроби. Всички вътрешни и външни органи, намиращи се на главата и врата са свързани с лимфните възли чрез мрежа от лимфни съдове.  Следователно, една пъпка или едно възпаление на сливиците могат да причинят възпаление и на лимфните възли. Освен това, туморалните клетки от тази област също могат да стигнат до лимфните възли, да победят в борбата там и да създадат ракова тъкан, която ще стане причина за подуване на лимфните възли. Операция, която се прави за почистване на лимфните възли и канали в областта на главата и врата при туморни разсейки по тях, се нарича вратна дисекция.
  
  Хирургия при хъркане и сънна апнея
  
  Периодът на сън обхваща процеса на забавяне на дневния ритъм. Когато към вечерта организмът се измори телесните функции се забавят и постепенно се подготвят за сън, който ще почне след няколко часа. Периодът на сън, всъщност е и период на възстановяване  на изморените и износени тъкани. Затова през този период се чувства нужда от достатъчно количество кислород и добра дихателна функция.
  
  Сънната апнея представлява повтарящо се на всеки час по над 5 пъти прекъсване на дишането по време на сън, за най-малко10 секунди. Следва един кратък период на събуждане, който не може да се улови от болния. Сънят, който всъщност протича на повтарящи се периоди от сън и събуждане, става причина болният да се събужда без да си е отпочинал и да чувствува умора.
  
  По време на спиране на дишането спира и поемането на кислород, което влияе върху целия организъм, но преди всичко върху мозъка. Поради това, че дихателните мускули, работят повече, болният се събужда и изморен, и със слаба концентрация.  Намалява качеството на ежедневната  му активност, при възможност придрямва. Във връзка с това намалява способността му да анализира и взема решения, успешността му, увеличават се недоволството, скуката и склонността към несполуки. От друга страна, ако болният има и сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно, белодробни заболявания, те започват да се усложняват, а ако няма такива, то лека полека се създава почва за появата им.
  
  Хъркането представлява звучно или шумно вдишане и издишване по време на сън. Обикновено това състояние е придружавано от апнея. Без значение е какво точно е това  -хъркане или апнея – и в двата случая става въпрос за някакво стеснение или запушване в дихателните пътища. Най-важната причина за такова запушване или преграда е носът. А най-честата причина за запушване на носа е изкривяването на костта или хрущяла на носната преграда (септална девиация). В някои случаи проблемите на гърлото и небцето (увисване на мъжеца) също могат да предизвикат хъркане и апнея.  Удебеляването в областта на врата и езика вследствие силно затлъстяване също може да е причина за хъркане.
  
  На първо време е наложителен добър преглед при специалист УНГ. Полисонографията (изследване на съня) е най-важният диагностистичен метод за определяне  на количеството спирания на дъха за 1 час. Това се постига чрез оценка на дихателните, сърдечни и нервно-съдови функции на организма по време на сън.
  
  Лечението на хъркането и сънната апнея означава премахване на причината, пораждащи явлението. Съществуват медицински и хирургични методи за лечение. Преди да се пристъпи към опреативно лечение и използване на помощен дихателен уред е необходимо да се опита отслабване, отказване от увеличаващи проблемите фактори като цигари и алкохол.
  
  
  Методи за лечение на сънна апнея и хъркане са септопластика, намаляване на конхите с радиочестотни уреди или по хирургичен път, отстраняване на полипи от носа, отваряне на сраствания в носа, корекционни операции на носа, премахване на трета сливица, хирургични интервенции при доброкачествени и злокачествени тумори, радиочестотна намеса върху мекото небце или хирургичното му намаляване, отстраняване на сливиците, интервенции за намалявавне на корена на езика.
  
  Кохлеарен имплант (бионично ухо)
  
  Кохлеарният имплант е електронен апарат, който се слага на хора със значителна степен на слухова загуба. Често се споменава като бионично ухо.
  Кохлеарният имплат е електронен уред, който се имплантира хирургично във вътрешното ухо на хора, с напраднала степен на загуба на слуха поради увреждане на клетките, намиращи се във кохлеята (охлюва) на вътрешното ухо. С този имплант  може да се осигури слух, близък до естествения.
  
  Резултати от кохлеарен имплант
  
  Колкото на по-ранна възраст се постави кохлеарният имплант резултатите са толкова по-радващи. Значително успешни са случаите на поставяне на импланти при деца, на възраст когато започват да говорят (1-3 години). Слухът и говорът при тях са почти като  при нормалните деца.
  
  Имплант за предаване на звука по костен път (Bone Anchored Hearing Device)
  
  Имплантът се фиксира подкожно. Той, прескачайки външното и средното ухо,  дразни директно вътрешното. Удобен е и от естетична гледна точка. Имплантът се разполага под кожата и не се вижда. Звуковият процесор е много малко устройство, което спокойно може да се скрие под косата.
  
  Медицинско и хирургично лечение на гласови нарушения
   
  Доброкачествени тумори на гласните струни
  
  
• Полипи на гласни струни
  
  Това е лезия, която се образува след остра гласова травма (напр. крещене) с кървене под епитела на гласната струна. Почти винаги е едностранна. Среща се по-често при мъже на средна възраст. Като оплакване се развива дрезгавост. Лечението се изразява в хирургична ексцизия.
   
• Нодули (връзки) на гласни струни
  
  Образуват се като резултат от неправилно използване на гласа, типично състояние на силно триене на гласните струни на 1/3 предна – 2/3 задна точка на съединяване. Представляват двустранни удебеления. Известни са още като вокални нодули. По принцип се среща по-често в група, използваща гласа си професионално (учители, певци, политици, продавачи и др.). Като оплакване се развива дрезгавост на гласа.  Лечението преди всичко се изразява в говорна терапия, при която болният се учи на говорни техники за правилно използване на гласните струни и дъха. Когато терапията не дава резултати, нодулите се премахват оперативно.
  
  Контактни и интубационни грануломи
• 
  Контактни грануломи се срещат обикновено при мъже на средна възраст. Поражда се  от дългосрочно напрягане на гласните струни. От тази гледна точка отговаря на нодулите при жените. Интубационните грануломи възникват след обща анестезия, поради увреждане на лигавицата от интубацтонната тръба. Появяват се няколко седмици след интубирането. Оплакването е пресипналост на гласа. Лечение се повежда чрез гласова терапия. Ако няма положителни резултати фибротичните нодули се премахват с хирургична ексцизия.
  
  
• Кисти на гласните струни
  
  Серозни и мукозни
  Серозните и мукозните кисти са тънкостенни и по принцип се намират непосредствено под лигавицата на гласните струни. Много рядко може да са локлизирани надълбоко в гласните мускули. Причина за образуването им се приема, че е запушването на отвора на микроскопичните секретиращи жлези, намиращи се на повърхността на гласните струни. Оплакването е пресипналост. Лечението е хирургично отстраняване на кистата.
  
  
• Папиломи на гласните струни и ювенилен папилом (папиломатоза)
  
  Предполага се че развитието на папиломи се дължи на човешкия папиломен вирус (Human Papilloma Virus) тип 6 и 11. Среща се по-често при мъже на средна възраст. Около 20 % от случаите могат да се преродят в рак на гърлото (ларингса).  Причинява пресипналост. Прилагат се хирургични интервенции за подобряване на качеството на гласа и отваряне на трахеята. Най-ефективен лечебен метод е изгарянето на папиломата с CO2 лазер, а освен това е известно, че системното лечение с интерферон също носи  големи ползи.
  Левкоплакиите (белезникави, удебелени части от лигавицата) и хиперкератозите (вроговяване, удебеляване на епидермиса с оцветяване от сиво до червено) се срещат по-често при пушачи и хора с хроничен ларингит. При физикален преглед е трудно да се отличат от рак, поради което непременно трябва да се отстранят оперативно и да се изследват за патология. Дори и когато резултатът от патологията не сочи онкология, поради високия риск от рак на гръкляна, пациентите трябва много сериозно да се проследяват.